Bъзникналият конфликт е стародавна история.

Eдна от причините за конфликта между Тürkiye и Гърция е наличието на огромни нефтозапаси в Егейско и Средиземно море, които пораждат апетите на големите сили по света.

Тürkiye от своя страна също иска да се възползва от тях, но се пораждат спорове относно нейната водна траектория, която винаги се оспорва от Гръцка страна.

Знае се, че според международните казуси, всяка морска държава задължително си има определена собствена морска траектория.

Bъзникналият конфликт между двете държави, относно териториалните води е стародавна история.

Започнал е веднага след преговорите в Лозана през 1923 година. Възоснова на тези мирни преговри, още тогава е нарушено военното равновесие в Егейско море в полза на Гърция, която през 1936 година едностранно e разширила териториалните си води от 3 морски мили до 6.

По това време климатът между двете държави е бил благоприятен и Тürkiye не е оспорила това еднолично решение.

След военната операция през 1974 г. в Кипър, Гърция се опита да увеличи териториалните си води до 12 морски мили, за да вземе под свой суверенитет зоните, считани за зони на открито море в Егейско море.

А Тürkiye казва, че разширяването на териториалните води на Гърция до 12 морски мили е повод за война.

Също така Анкара твърди, че Атина е дислоцирала военна техника на островите намиращи се близо до турските брегове в разрез с международните договори.