Балкански съюз или нещо по-голямо?

Днес светът се променя бързо пред очите ни. За съжаление, тези промени не са градивни, а деструктивни, дори разрушителни.

Кризата с Covid 19 доказа, че политическата, икономическата и културната устойчивост на ЕС, доколкото изобщо е имало такава, би могла много лесно да се разпадне напълно, подобно на домино.

Затварянето на границите в един съюз, прокламиращ от години своето единство, е едно от фрапиращите доказателства, че всяка една държава от ЕС е много далеч от реалната си интеграция с останалите, което съответно е в дълбоко противоречие с масовата и общоприета пропагандна политическа риторика и „светлите перспективи”.

В допълнение, настъпва и период на тежка икономическа криза, съчетан с масови демонстрации за равенство. Десетилетия наред ЕС обещаваше на народите от страните-членки богатство и равенство, а реалността днес е точно обратната. Всички възможни и дори „невъзможни” кризи връхлетяха ЕС, показвайки всичките му проблеми, включително и безидейността за бъдещето.

На този опасен обществено-политически фон, сякаш Балканите, и по-конкретно България, Турция, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, а в някои отношения също Сърбия и Черна гора, останаха и остават в една видима стабилност.

Тези страни не бяха засегнати така тежко нито от една от кризите, настъпили лавинообразно в ЕС и света през 2020 г. Наред с това се усеща все по-засилващата се роля на Турция не само в Югоизточна Европа и Близкия Изток, но и в Северна Африка.

Съседна и приятелска Турция започва да играе ролята на глобален фактор, което постепенно я превръща от регионална в една от световните сили. Тази роля ще става все по-очевидна и ще се усеща все по-силно политически, икономически и културно.

Геостратегическите позиции и влияние на Турция ще се откроят като едни от решаващите за световното развитие през 21-ви век. В същото време се очертава дълбока нестабилност в европейското единство, тежка политико-икономическа криза на ЕС, огромни конфронтации между центровете на властта в САЩ и донякъде в Китай. Тази нестабилност и непредвидимост неизбежно ще рефлектира и върху Балканите.

Може би вече е дошло времето за реалното осъществяване на един силен Балкански съюз, който да съхрани стабилността и да гарантира просперитет, нови хоризонти и надежди за по-хуманно и благополучно развитие на балканските народи.

Подобен нов съюз, като начало между Турция, България, Северна Македония и Босна и Херцеговина, би гарантирал политико-икономическото равновесие в региона, а в близко бъдеще би осъществил силна притегателна сила за още страни и народи, което ще го превърне в нова и могъща съюзна организация, включваща голяма география на Югоизточна Европа и Мала Азия.

Напълно възможно е след време към един такъв съюз да бъдат привлечени и страни от Кавказието, като например Азербайджан. На по-късен етап и страни от Северна Африка.

Разбира се, ако това се реализира, Балканския съюз ще бъде само началното ядро на едно бъдещо по-глобално обединение между страни и народи от три континента, което би имало всички шансове да оцелее в икономическа и политическа стабилност, в културен възход и обществена сигурност, осигурявайки доброто и спокойно бъдеще на гражданите си.

Един такъв нов съюз, изграден върху многовековните културно-исторически връзки между народите, неизбежно ще се превърне в световна зона на сигурност и просперитет.

Подобна зона, би съхранила спокойствието и надеждите на стотици милиони хора през 21-ви век, който вече се очертава като век на нестабилност и тежки кризи.

Може би наистина е дошло времето за ново обединение и нови хоризонти.

Проф. Стоян Динков