МЕХМЕД ИЛИ КОГАТО ДОБРОТАТА Е ГОСПОДЪТ НА СВЕТА...
*Виждам ги почти всеки ден в Париж - тях, турчетата на България.* Списъкът на Добрината е безкраен. И светът е един! Един общ и добър свят за всички хора! Когато запитах преди време един африканец каква религия изповядва, той ме погледна право в очите и така ме 'зашлеви' с думите си, че ще го помня за цял живот: И повече никога не задавам този въпрос. - Мосю, всички идваме от земята и всички отиваме пак там
МЕХМЕД ИЛИ КОГАТО ДОБРОТАТА Е ГОСПОДЪТ НА СВЕТА...
Виждам ги почти всеки ден в Париж - тях, турчетата на България. Мълчаливи, кротки, добри - макар никога да не съм живял в край с преобладаващо от тях население, аз ги познавам веднага. И то преди всичко по добротата, която е стаена в цялото им тяло! И най-вече в очите. В тези очи, в който откривам често и притеснение, и някакъв страх да не би някой да ги нарани...
Започнах да ги опознавам от дете, когато татко за кратко време бе в тогавашните трудови войски и като началник на стрителен склад отговаряше за строителството на Международния път Мичурин - Турция. Тогава много пъти обикалях с него из страната, спали сме все по поделенията, при войниците. А знайно е за по-възрастните, че в този род войски бяха предимно турчета, подготвяха ги за строители, те построиха оная България, жилищни блокове, които приютиха мигриращите от провинцията. Работеха безплатно. Работата съвестно, радваха се, че хем ще отбият службата, хем занаят ще овладеят. Още тогава ме порази мекотата у тези млади мъже. Всъщност тогава те са били момчета, почти деца...
И сега ги виждам в Париж. Пак строители. Но вече с нормални заплати. А за тях, свикнали да работят за трохи у нас, тези заплати от по няколко хиляди евро направо са благодат...Работят момчетата, строят Париж и региона, тук има много работа за тях, тук те се чувстват в собствени води, уважавани са, защото всеки от нашите е майстор и умее не само едно да върши, а май всичко в строителството. А франсетата пък умеят да уважават работливите и кадърните.
Мехмед... Още като го видях и викам на жена ми - това е наше момче! И така и излезе. Мехмед работи по строежа на метрото в Голям Париж. - Всичко работя - казва ми той и се смее, добра е усмивката му, чиста - и кофраж, и електричество, и мазач, и всичко... - разперва ръце, очите му сияят... Заведох внуците на строежа, запознах ги с Мехмед, после децата ми казват - много добър е този чичко, дядо, само каква блага усмихва има...
Шефът на Мехмед, мосю Себастиян, е доволен - Мехмед е много добър работник,, изпълнява всичко, упорит е, ето, от седмица е с ударени ребра, трудно диша, лекарят му дава болнични, но той не иска, работи за трима... Мехмед... Вадя телефона, показвам му снимка да види юноши от неговия етнос как са наградени от президента заради подвига и смелостта им да спасят възрастни хора от големия пожар в старчески дом тези дни. Мехмед гледа, очите му се навлажняват - браво, момчета, казва, после пак се усмихва - и аз също бих спасявал, това си е нещо редно, така ме е учил татко, виждам ли човек в беда и се хвърлям ...
Октай Шабан, Мерт Гюргелиев, Фуркан Фикретов, Селим Селимов.. Героите на с.Рояк, героите на България. Мехмед ги поздравява от Париж! Рамадан Аталай. Той бе единственият български депутат, който в първия ден на работата на новото ни Народно събрание отвори мъжкото си бащинско сърце и в момент на емоционален срив у едно момче нов депутат го подкрепи. Неопитният депутат, който за първи път се качваше през живота си на парламентарната трибуна за изказване, се стъписа и сащиса от развилнелите се изкривени физиономии на едни невъзпитани и с елементарно човешко поведение същества. Момчето заекна, веднъж, два пъти, опита се да продължи, отправи объркан и умоляващ поглед към залата, но къде ти милост у тези настървени и арогантни люде, особено на първия ред, начело с една фучаща жена, сигурно майка ...
Дюдюкания, ехидни, унищожителни погледи, пълни с омраза и присмех срещу едно дете на Надеждата... Другата част на залата мълчеше. И съпартийците на младия депутат мълчаха. И тогава стана Бащата. Единственият депутат, които прояви сърце... И думите му сториха чудо. Лошата зала притихна, избухна в аплодисменти. Лошата енергия стана... добра. Хвала, г-н Аталай! Един жест, които извиси тъжния български парламентаризъм и показа, че може да има промяна в него. Гледах очите на момчето депутат. Доскоро объркани, сега те вече бяха озарени. И то пак тръгна към трибуната. И този път постави на място тези, които му се подиграваха, начело с оная жена...
Севил Черкез - не я познавам, но тя бе една от първите, които подкрепиха тъгата на мои читатели пенсионери, които публично ми писаха, че искат да имат моята нова книга, но нямат възможност. И Севил бе първа! Веднага купи и изпрати на възрастна учителка книга! И примерът й бе последван от други мои читатели. Мехмед... Севил Черкез... Рамадан Аталай... Октай Шабан, Мерт Гюргелиев, Фуркан Фикретов, Селим Селимов...
Списъкът на Добрината е безкраен. И светът е един! Един общ и добър свят за всички хора! Когато запитах преди време един африканец каква религия изповядва, той ме погледна право в очите и така ме "зашлеви" с думите си, че ще го помня за цял живот: И повече никога не задавам този въпрос. - Мосю, всички идваме от земята и всички отиваме пак там.Човешката религия е една - тя е религията на Добротата. Дами и господа, да посрещнем Празниците на Добротата! И да кажем светла дума за добрите хора, които оцветяват нашия живот и го правят мъничко поне по-нежен. Вижте лицата им на снимките! Мехмед със семейството си, той тръпне, защото тръгва след няколко дни за България, при тях, децата и съпругата си, приятелите...
Момчетата от с. Рояк, Севил в Париж, а Рамадан Аталай няма нужда от снимка, всички го познаваме от парламента... Колко доброта, нали! Да е благословена!
Димо Райков
