Жертви на „възродителния процес': Прокуратурата трябва да разследва изпълнителите на насилствената асимилация 1984-1989 г.

Жертви на „възродителния процес“, сред които и бивши концлагеристи от лагера „Белене“ бяха сред протестиращите срещу липсата на правосъдие в България и конкретно за прекратяването на делото за насилствената асимилация по време на комунистическия режим от страна на прокуратурата.

Прокуратурата е длъжна да разследва изпълнителите на т. нар. възродителен процес в периода 1984-1989 г., които още са живи, и от които досега не е потърсена никаква наказателна отговорност.

Това поискаха днес общо 15 граждански организации на български граждани от турски произход, принудително изселени от комунистическия режим в Турция малко преди той да рухне. Представителите им дадоха специална пресконференция в БТА, предизвикани от решението на Военно-окръжната прокуратура София да прекрати делото срещу виновните висши партийни функционери – вдъхновители на „възродителния процес“.

Както desebg.com първи писа в края на месец май тази година прокуратурата тихомълком прекрати делото, веднага след като почина последният обвиняем по него комунистическият премиер Георги Атанасов. Следствието за „възродителния процес“ бе едно от мегаделата за престъпленията на тоталитарния комунистически режим, заведено пред 1991 г. срещу Тодор Живков – бивш генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет, Георги Атанасов – бивш министър-председател (1986-1990), ген. Димитър Стоянов – бивш министър на вътрешните работи, Петър Младенов – бивш министър на външните работи и Пенчо Кубадински – член на Политбюро и замесен във взимането на решението от комунистическата върхушка за насилственото преименуване на турското малцинство и нарушаването на редица техни основни човешки права.

Сафие Юрдакул, председател на Гражданска организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите, заяви, че отговорните за „възродителния процес“ не се изчерпват с петимата вече починали висши комунистически ръководители. Бездействието на прокуратурата Тя посочи, че прокуратурата не е направила нищо да разследва и изправи пред съда генералите и други високопоставени служители на МВР-ДС, които са наградени с ордени и медали и са получили парични награди за провеждането на „възродителния процес“. Секретният указ за тези наградени е издаден лично от Тодор Живков през 1986 г., а списъкът на наградените в него офицери от Държавна сигурност е дълъг.

Г-жа Юрдакул посочи още, че са правени многократни опити от страна на жертвите да бъдат разпитани от прокуратурата, която през годините се оправдава, че не е успяла да разпита всички около 450 жертви – бивши лагеристи в „Белене“, изолирани там незаконно от тоталитарния режим на БКП. По думите ѝ вместо да извърши тези разпити държавното обвинение е държало в неведение и дезинформация жертвите за хода на делото. Сред 30-те присъстващи на пресконференцията бяха и много бивши лагеристи, въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“ (1984-1987), както и политически затворници от турското малцинство. alt Раната от „възродителния процес“ не е зараснала и няма да зарасне, докато виновните не бъдат наказани.

Сабри Искендер, лагерист в концлагера „Белене“ заяви, че ако прокуратурата е оставила вдъхновителите на „възродителния процес“ да починат без да ги изправи на съд, но сега трябва да потърси отговорност на изпълнителите на репресиите – онези, които още са живи. Той добави, че сред изпълнителите са хора от редиците на Българската народна армия, прокурори и други административни партийни и държавни служители. Престъпленията против човечеството нямат давност „Общо 112 жертви са убити по време на „възродителния процес“, а ние не знаем някой да е изправен на съд за тези убийства и да е осъден“, заяви Искендер. Той бе категоричен, че за престъпления против човечеството, каквато е насилствената асимилация 1984-1989 г. срещу турското малцинство в НРБ няма давност.

„Ние не бяхме виновни, че бяхме друга етническа група. Ние не бяхме виновни, че изповядваме друга религия. Ние не бяхме виновни за това, че имаме друга култура“, заяви Ахмет Алпай, бивш лагерист в „Белене“.

Той сподели, че е бил студент на 23 години в Техническия университет в София, когато комунистическата власт го арестува за несъгласие с насилствената смяна на имената, изтезаван е 75 дни в килиите на Главно следствено управление на МВР-ДС и пратен в Централния затвор и оттам в „Белене“ – последният концентрационен лагер в Европа. „В началото на промените имахме голяма надежда, че ще бъде потърсена отговорност, но после се убедихме, че прокуратурата не направи нищо, за да накаже виновните“, добави още Алпай. „Бях младеж, когато върху нас се стовари този жесток „възродителен процес“, а сега е 61-годишен пенсионер. Не искам и моите деца, и моите внуци да се занимават с това дело. Искаме час по-скоро да се вземе адекватно решение от главния прокурор“, заключи Ахмет Алпай.

Главният прокурор Иван Гешев се скри от жертвите. На пресконференцията стана ясно, че седмица по-рано те са поискали среща с него във връзка с прекратяването на делото, но прокуратурата им е отговорила с пълно мълчание. Машите на комунистическия режим са още сред нас ненаказани Мехмет Зафер, бивш лагерист от „Белене“, заяви, че стореното от комунистическия режим е жестоко престъпление, което е останало толкова години ненаказано. „Мен ме измъчва това, че онези, които бяха маши на комунистическия престъпен режим са сред нас и са ненаказани“, каза още той. Протестът на жертвите на насилствената асимилация бе чут от обществото, след като редица медии го отразиха, но въпросът е дали прокуратурата ще продължи да се прави на глуха.

Силятин Атасой, задържан за съпротива срещу „възродителния процес“ през март 1985 г. и въдворен без съд и присъда в „Белене“, посочи, че настояват да бъде потърсена съдебна отговорност за всички несправедливости, причинени от изпълнителите на насилствената асимилация. Болката на другите „Ако човек чувства болка е жив. Ако чувства болката на другите е човек“, заключи той, цитирайки Толстой, за да покаже колко голяма е болката на жертвите от насилствената асимилация и нуждата за справедливост.

На пресконференцията присъства и бившият депутат Ахмед Юсеин (ДПС), който разказа за срещите с Иван Татарчев и Никола Филчев, когато те са били главни прокурори. „Обещаха да задвижат делото, но нищо не направиха“, каза той и прикани 15-те организации да сезират институциите на Европейския съюз, включително и европейския прокурор. Представителите на различните граждански организации също имаха възможност да изкажат своята подкрепа по време на пресконференцията. Престъпление има, виновни няма!?

Час по-късно представителите на 15-те граждански организации проведоха мирен протест пред Съдебната палата. Жертвите на „възродителния процес“ скандираха: „Престъпление има, виновни няма!?“, „Концлагеристите от „Белене“ искат правосъдие“ и др. Те се зарекоха това да е само първият протест, а следващия път ще бъдат много по-многобройни.

По-долу desebg.com публикува списък на гражданските организации, които подкрепят мирния протест, иницииран на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите срещу прекратяването на делото срещу виновните висши комунистически функционери за „възродителния процес“ (1984-1989) от страна на прокуратурата

А. Граждански организации, които подкрепят протеста с присъствие на свои представители на пресконференцията в БТА:

1. Дружество БАЛ – Гьоч – Измир. 2. Румелийско Балканско женско дружество – Авджълар – Истанбул 3. Федерация на Балканските емигранти и изселници – Бурса. 4. Дружество на Балканските турци – Бабаески. 5. Конфедерация на Балканските изселнически дружества – Бурса. 6. Федерация на Балканските турци – Едирне. 7. Дружество БАЛ – Гьоч – Ескишехир. 8. Федерация на изселническите дружества – Ескишехир. 9. Дружество БАЛ-Трюк – Коджаели. ,

Б. Граждански организации, които са заявили подкрепата си писмено.

1. Дружество на изселниците от Санджак, Босна – Измир. 2. Дружество на изселниците от Солун – Буджа – Измир. 3. Дружество на изселниците от Македония – Измир. 4. Федерация на Балканските дружества – Измир. 5. Федерация на Балканските дружества – Истанбул.

Христо Христов,

desebg.com