И все още ме боли сърцето...

Отдавна исках да отида в Бурса, за да се запозная с изселниците от България, които живеят там. Имам спомени от тяхното изселване през 1989 година, когато даваха върволиците от коли и хора по телевизията, вървящи към границата с Турция, нарамили целия си живот в торби и дисаги. Сърцето ме болеше за тези хора тогава. И все още ме боли сърцето. Заради цялата несправедливост, която им причиняваха българските управници. Като спортист, много съчувствах на Наим Сюлейманоглу, за смяната на името му. На Олимпиадата в Сеул бяхме заедно, но той вече се състезаваше за Турция. Аз спечелих бронз тогава за България, а той злато за Турция. България загуби един голям спортист и родолюбец заради глупави, комунистически политики. Много ме разчустваха хората в Бурса вчера – всички говореха с нас с езика ни. С такава топлина говорят и пазят България в спомените си. Част от тях си спомняха за мен, за успехите ми на корта и ме поздравяваха с гордост как съм представяла България. В което и кафене да седнеш, в квартала на изселниците от България, те посрещат и ти се радват. Разказват ти на моят чист български език къде са учили, къде са живеели, къде са се родили децата им в България. Ние поканихме нашенските изселници на ифтар, за да се почерпим и да си поговорим за болките и желанията им. Искаме да бъдем представяни от истински демократи в парламента, ни казаха те... Крайно време е да отворим ръце и сърца към тези наши съотечественици. Да се извиним за причинените им исторически несправедливости и да ги направим пак част от нашето общество. Мануела Малеева