Hа сънъра с Турция ще има посадени малини
* Да отиде българин по онова време в Турция беше немислимо. Така се случи, че за първи път посетих Турция през 1990 г., тоест преди около 30 години. * Минахме границата тъмна и черна и попаднах в турската страна. Когато излезнах навън се разплаках. Плачех и не можех да сдържа сълзите си. Това бяха едни от най-горчивите сълзи, които съм плакал.
В шопския диалект турската дума "сънър" означава браздата между два имота. На сънър се садят малини и всеки стопанин бере откъм себе си малинки. Днес случайно попадам на снимка от времето на социализма за това как строго се е охранявала българската граница.
Сърцето ми се сви. Това беше моята младост. Никъде не ни пускаха. Да отиде българин по онова време в Турция беше немислимо. Така се случи, че за първи път посетих Турция през 1990 г., тоест преди около 30 години.
Абсолютно нищо не знаех за Турция. Всичко, което бях чувал за тази страна, беше плод на пропаганда, измислици, лъжи. Бяха ми казали, че в Истанбул ограбвали граждани насред улица и посред бял ден. Аз имах някакви нещастни 100 долара и ги стисках в ръка все едно държа атомна бомба.
От страна на България границата беше тъмна. Минавахме покрай кльонове, бодлива тел, вишки и всякакви военни съоръжения. Нямаше жива душа. Пиле не прехвърчаше. Стисках и една чанта с документи - формуляри за влизане и излизане, митнически декларации, банкови декларации, паспорт с печати, визи.
Бях готов във всеки момент да бъда претърсен, да доказвам произход на пари, или къде работя, или кой съм, или защо пътувам - да показвам покани, документи.
Минахме границата тъмна и черна и попаднах в турската страна. Осветено като в ден. Прожектори и светлина навсякъде, коли, магазини отворени посред нощ. Отрупано със стока, уиски, шоколади, каквито тогава имаше само в Кореком.
Пред всеки магазин млад мъж кани посетителите. Аз мислех, че ни викат на проверка на документите. В първия магазин влезнах и казах кой съм, за къде пътувам, кой ме е поканил, откъде съм взел визата, колко пари имам... Хората ме гледаха и недоумяваха какво става.
Когато излезнах навън се разплаках. Плачех и не можех да сдържа сълзите си. Това бяха едни от най-горчивите сълзи, които съм плакал. Сълзите по моята завардена младост. И започнах да си мечтая, как на сънъра с Турция ще има посадени малини и всеки ще си бере малинки.
Цвѣтанъ Спасовъ