ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА
Настояваме така както ние приемаме за свещени единството, неделимостта и границите на България, така и тя – нашата родина, да приеме за свещена нашата идентичност като условие за постигане на пълно зачитане на правата ни, а оттам и за пълноправната интеграция на малцинствата в демократичното гражданско общество на България.
ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА
ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА
НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА
С ИСКАНЕ ЗА ЗАКОНОВО ПРИЗНАВАНЕ ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
НА СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО
Ние, българските граждани с различна етническа, религиозна и културна идентичност - членове и симпатизанти на ПП ДОСТ,
като приемаме безусловно принципа за единството и неделимостта на България;
като заявяваме, че границите на Р България като наша родина са свещени;
като осъждаме не просто всяка форма, но дори и мисъл и идея за сепаратизъм и автономия;
като подчертаваме, че комунистическа България е единствената държава от Балканския полуостров и Европа, подложила турците, ромите и помаците на насилствена асимилация, наречена цинично „Възродителен процес“, проведен в два етапа – 1971-1973 г. и 1984-1989 г., с цената на десетки убити и десетки хиляди интернирани в комунистическите лагери и затвори и близо половин милион прокудени извън пределите на родината им български граждани;
като изразяваме силното си възмущение, че това най-тежко престъпление на комунистическата държава, сравнимо единствено с престъпленията на Народния съд след 9 септември 1944 г., остана ненаказано, а формално заведеното дело, покрито с давност, завършва без присъда;
като изразяваме още по-силното си възмущение, че т.нар. Възродителен процес не получи дори категорична морална политическа присъда, а поднесените извинения от отделни политици и политически лидери се оказаха фалшиви;
като припомняме, че министър-председателят на Р България по време на първия си мандат уж осъди методите на Възродителния процес, но оправда и подкрепи целите на това мракобесие и дори предложи свой вариант на „мирна“ асимилация – да не се сменят имената на всички с танкове и калашници, а смяната да започне с имената на новородените и така след няколко поколения България няма да има малцинствен проблем;
като припомняме също така, че неговият партиен заместник и редица други български политици, в това число и вицепремиери упорито отказват да назоват етническата идентичност собствено на турците в България, наричайки ги български мюсюлмани, а помаците – българо-мохамедани;
като посрещаме с гняв още по-обидните квалификации по адрес на турците, които редовно биват наричани „ислямизирани българи“ от немалко политици, в това число партийни лидери, управляващи страната – министри и вицепремиери;
като изтъкваме, че държавата вместо да поощрява, създава пречки за пълноценно изучаване на майчин език в общинските училища и упорито, вече 30 години, отказва да придаде статут на майчиния език като предмет на общозадължителната подготовка на учениците, принадлежащи към малцинствата;
като възприемаме паричните глоби, които се налагат за ползване на майчиния език по време на предизборна кампания, като своеобразно продължение на Възродителния процес в съвременни условия;
като отбелязваме, че интеграцията на малцинствата в определени структури и социални системи на българската държава е книжен израз и на практика не съществува и затова представители на малцинствата на ръководни позиции в съда, прокуратурата, армията, специалните служби, дипломацията са единични случаи;
като припомняме, че Конституционният съд на Р България със свое специално Решение № 2/18.02.1999 г. прие, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗЗНМ) не противоречи на българската Конституция, и въпреки нейната ратификация от 38-то Народно събрание все още България отрича съществуването на национални малцинства като неразделна част от българските граждани;
като отбелязваме безспорния факт, че в предишни периоди, независимо от политическия контекст и мотиви, България е признала на своите граждани, принадлежащи към етническите малцинства, статут на национално малцинство;
като поставяме въпроса как така няколко десетилетия сме били официално признати за национално малцинство, а сега не сме?;
като застъпваме неоспоримото разбиране, че съществуването на малцинства е въпрос на факт, който не може да бъде заличаван с какъвто и да е закон;
като подкрепяме безусловно последователната политика на всички български правителства за българите в чужбина, в това число и искането те да получат статут на национално малцинство в съответните държави;
като осъждаме остро политиката на двойни стандарти и упорития отказ от страна на българската държава да не признава на своите граждани – представители на малцинствата, онова, което иска за етническите българи в чужбина;
като поставяме категоричния въпрос ако няколко десетки хиляди етнически българи в Албания, 8 000 – в Словакия, 6 272 – в Унгария са национално малцинство, то над 1 милион турци и мюсюлмани какво сме?;
В очакване на отговора на българския президент, НС на Р България, министър-председателя на Р България и на цялото общество,
Ние, представителите на малцинствата – членове и симпатизанти на ПП ДОСТ, даваме нашия категоричен отговор
Ние сме безспорно национално малцинство в не по-малка степен от етническите българи в Албания, Украйна, Молдова, Унгария и др. държави.
Отричането на този факт няма да заличи нашата етническа, религиозна и културна идентичност, но ще продължава да генерира напрежение в междуетническите отношения. Така както силовите методи на комунистическия режим не успяха да ни асимилират, така ще се провалят и формите на скрита асимилация.
Настояваме така както ние приемаме за свещени единството, неделимостта и границите на България, така и тя – нашата родина, да приеме за свещена нашата идентичност като условие за постигане на пълно зачитане на правата ни, а оттам и за пълноправната интеграция на малцинствата в демократичното гражданско общество на България.
Повторно осъждайки всяка форма, мисъл и идея за сепаратизъм и автономия и водени от единствената цел за постигане на пълно и ефективно равенство на всички български граждани в демократична, единна и неделима България,
ПП ДОСТ ще организира и проведе
НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА
С ИСКАНЕ ЗА ЗАКОНОВО ПРИЗНАВАНЕ НА СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО
Обръщаме се към всички представители на малцинствата, както смело и самоотвержено се противопоставихме на асимилаторската политика на комунистическата партия и тоталитарната държава, така и сега, в условия на демокрация да поискаме смело и отговорно онова, което по право ни принадлежи съгласно международните Договори. Всеки човек се ражда със своята идентичност – етническа, религиозна и културна, и с правата, свързани с нея. Признаването и гарантирането им е признак на цивилизационна политика, а отричането им – ни повече, ни по-малко, е пещерен национализъм и дискриминация, несъвместими със статуса на България – член на НАТО и ЕС.
Партия ДОСТ поема своята отговорност за тази инициатива с ясното съзнание, че целта стои много по-високо от която и да е отделна партия.
Водени от тази убеденост, ние декларираме, че няма да партизираме искането за статут на национално малцинство. Затова се обръщаме към всички партии, които имат амбицията да представляват правата и свободите на малцинствата, и преди всичко към техните членове и симпатизанти да преодолеят своя партиен егоизъм и ревност и да се включат в Подписката.
Обръщаме се и към неправителствените организации, които имат за приоритет защитата на правата и свободите на малцинствата, да подкрепят инициативата със съзнанието, че това е подкрепа за съхраняването и свободното разгръщане на идентичността ни, а не за една или друга партия.
Призоваваме всички български граждани да се включат в Националната подписка, в това число и нашите братя и сестри – етнически българи, защото вярваме, че само заедно, при взаимно зачитане на човешката идентичност, можем да градим общото демократично бъдеще на общата ни родина – Р България.
Предвид на крайно ограничените финансови средства, ние ще дадем предимство на електронния вариант на Подписката. Ще създадем специална електронна страница с наименование „Аз съм за статут на национално малцинство“. Тя ще е достъпна за всички български граждани. Българските граждани, които биха имали проблем с достъпа до електронната форма на подписката, могат да изразят подкрепата си с подпис на хартиен носител, чийто формуляр и реквизитите му ще бъдат съобразени със Закона за защита на личните данни. Подписката ще е отворена до края на 2019 г.
Време е.
ПП ДОСТ