Мустафа Алиш Хаджи Не съм запознат с думите на Чавушоглу, много моля мюсюлманското вероизповедание да не бъде вкарвано в тези политически теми
Вижте какво, целият закон от 2002 година беше дискриминационен! Само единствено мюсюлманското вероизповедание имаше проблеми с господин Неджим Генджев. И държавата го знаеше това. Но казаха тогава, мюсюлманското вероизповедание да се регистрира в съда, а останалите няма. Това положение се поддържаше изкуствено. Но аз не искам да обвинявам никого защото няма как да стане! Както и да е, когато стигна въпросът до промяна на Закона за вероизповедание, а именно, вероизповеданията да бъдат субсидирани от държавата, ние сме говорили по този въпрос изключително много пред обществото, това решение беше добро. Нали искаха да се спре външното финансиране! Казахме, окей.
- Господин Главен Мюфтия, драго ми е пак да разговаряме за проблеми до голяма степен неразбираеми по една или друга причина за българското общество. Състави се една невярна преценка за причините за приемане на промените в Закона за вероизповедание, в частта свързана с задълженията на Главно мюфтийство. Разбира се, ще ви питам и за предизборните думи на външния министър на Република Турция Чавушоглу и намесата му в този законодателен процес, взривила допълнително толерантния тон на българските медии към турското малцинство в България. Да започнем по ред. Защо трябваше да бъде извършена поправката в Закона?
Мустафа Алиш Хаджи: Преди всичко, аз ви благодаря за тези въпроси! Благодаря и за посещението ви. Когато говорим за поправка в закона за вероизповеданията, или в който и да е закон, моля да се има предвид,че Мюсюлманско вероизповедание не е законодателен орган! Това е изцяло работа на парламента. Що се касае до това дали ние подкрепяме тези промени, да! Подкрепяме! Причините за това са няколко. Първата причина е,че още 2008-ма година започна една ревизия по места в България, преди да има централизация на Мюсюлманско вероизповедание. Тогава беше направена ревизия на някои поделения на вероизповеданието ни. Те не бяха изплащали данъците си. След 2002 година станахме Мюсюлманско вероизповедание и всички тези неуредици се пишат на нас. Имаме задължения и по този ред държавата е права. Проблемът е, че някои хора които са правили ревизията, бяха намерили в банковата сметка на едно мюсюлманско настоятелство 310 хлд.лв.! Давам го само като пример, има и други. Водеха се като наши задължения към държавата. Така че, това беше едно несправедливо започване на тези ревизии.
- Умисъл ли е имало? Или от неумение да се водят финансови отчети?
Мустафа Алиш Хаджи: При всички положение е имало умисъл. Защото колегите в настоятелството не са казали „не, това е неправилно“. И са сметнали, че „тия в София да се оправят“. През 2011 година на Мюсюлманско вероизповедание беше направена нова ревизия, като вероизповеданието ни беше третирано като бюджетно предприятие! Тоест, бюджетът на изповеданието ни идва от държавата! Ние възразихме. Отговориха ни – „има съответни органи където можете да се оплачете и да обжалвате по съдебен ред“. Аз се срещнах с премиера Борисов, казах му проблема. Той каза „да, няма как да е така, вие не сте бюджетна структура“. Аз реагирах с идеята да го уредят тогава, но се оказа,че министерски съвет няма такива механизми. Очевидно е,че съдът трябва да се произнесе. Същият проблем го поставих пред тогавашния президент Росен Плевнелиев и получих еднакъв отговор. След което заведохме дела. За голямо съжаление, този проблем не беше решен! През 2012 година Мюсюлманско вероизповедание има бюджет от 1 млн. 200 лв. А задълженията тогава станаха 1 800 000 лв. Според тогава действащия закон ако ние започнем да погасяваме, или по-точно да плащаме данъчните си задължения към държавата – тези данъци ще отиват за старите задължения, а не за сегашните!
- Пояснете моля, защо се получава толкова голяма сума задължения? Кажете също от какво се издържа едно вероизповедание, в случая – мюсюлманското?
Мустафа Алиш Хаджи: Бюджетът на Мюсюлманско вероизповедание се формира от няколко пера. Първото е, вакъфските имоти в България. До 2008-2009 година те не бяха централизирани. Тоест, ние тогава не получавахме средства от тях. Второто перо е субсидия от държавата.
-Всеки вакъфски имот „храни“ местното мюсюлманско настоятелство. Парите отиват за изплащане на местните имами, за социални дейности, нали така?
Мустафа Алиш Хаджи : Да, местното настоятелство се разпорежда с тези пари. Грубо ще прозвучи, но ще го кажа – и за злоупотреби!Това от една страна. От друга страна, на много места в страната вакъфските имоти бяха продадени. От друга, има и нерегламетирано отдаване под наем. Започнахме оттам да движим нещата. За да легализираме собствеността, да въведем ред. Мюсюлманските настоятелства, с имотите, с които разполагат, взимат приходите, а не плащат данъци! Тези данъци се трупат на юридическото лице – Главно мюфтийство!
- Ще ви прекъсна отново, простете. Откога в България има регистрирани вакъфски имоти, кой ги е управлявал още в далечните времена, когато демокрацията още не беше дошла?
Мустафа Алиш Хаджи: Вакъфските имоти са завещани от мюсюлманите в миналото, а има ги и сега. Тогава са били завещавани за всеки един обект поотделно. За джамията – отделно, за училищата – отделно, за гробищата – отделно. Като за всеки един завещан имот, а може и за повече от един, има управително тяло. След Руско-Турската война 1878 г.тези неща биват поставени вече на друга основа. Когато идва 1909 г. държавата взима всички вакъфски имоти от, ако може така да се изразя – „частните управителни тела“ – тя ги дава на местните мюсюлмански настоятелства. Това означава,че т.нар мутавелии спират да съществуват. Тоест, недвижимите имущества се прехвърлят на настоятелствата по места. Това съществува до 2002 година. Тогава се сменя Закона за вероизповеданията. Всички, които са били юридическо лице – Главно мюфтийство, районно мюфтийство – стават Мюсюлманско вероизповедание. А всички имоти, с пасивите и активите, стават негова собственост! Законът беше приет, но ние не можехме с магическа пръчка – хоп! – да променим нещата. Не можехме да кажем на хората по места, „каквото искате си правете“. Иска се време, за да централизираме нещата. И то не само на книга, а трябва да убедим хората. Да работят по закон, което се иска и от Мюсюлманско вероизповедание. За споменатата вече ревизия от 2011 г. , която ни бе направена като на бюджетно предприятие, вече имахме задължение над 1 милион лева!А целият бюджет на вероизповеданието ни е 1 милион и 200 хиляди.Ние или трябваше да погасяваме тези незаконно, неправомерно надписани задължения, или да плащаме заплати на имамите! И още куп разходи! Заплатата тогава на един имам беше около 200-250 лв. Колкото една минимална пенсия, не знам…С тези пари имамът не може да се издържа, и тогава, но и сега, когато му е малко увеличена заплатата. Поставих този въпрос тогава на Мюсюлманския съвет, всички членове казаха „ние трябва да решим този въпрос с държавата“! Тези неправомерно надписани сметки трябва да бъдат коригирани, защото те са несправедливо надписани! Пак ще повторя – не сме бюджетно предприятие!Имамите не са виновни!
- Колко струва издръжката на една джамия?
Мустафа Алиш Хаджи: Зависи коя джамия…
- Например софийската Баня Башъ?
Мустафа Алиш Хаджи: Баня Башъ от една страна има двама имами. Тя е единствената останала джамия в София. Не знам колко точно са заплатите на имамите, но заедно с осигуровките, стават около 800 лв. Като прибавим отоплението – през зимата тази джамия се отоплява с парно, което означава, че е скъпо, тоест – ако не ме лъже паметта, тези разходи са около 1000 лв., или, станаха 2600 лв. Като сложим и заплатата на един чистач – някъде около 500-600 лв.заедно с осигуровките и излиза – над 3000 лв. на месец. Като сложим и водата, тъй като водата не е малко , знаете, преди молитва, мюсюлманите се измиват, тя е някъде около 400-600 лв. тоест – става 3600 лв.
- Да вземем по-малка джамия. Например в малко градче с мюсюлманско население в Родопите?
Мустафа Алиш Хаджи: Да вземем место с население 1000 души. Джамията е малка, тя не се отоплява с ток, имамът получава около 600 лв. с осигуровките, това е минималната заплата, плюс дърва за огрев, някъде 50-60 лв. месечно, плюс водата – 20-30 лв. Сметнете колко е разходът. В България има 1700 джамии, разбира се не всички функционират, или 921 са действащи джамии. Останалите джамии нямат имами. Когато хората се събират за молитвата, някой от възрастните изпълнява функциите.
- Защо вероизповеданията да не могат сами да се издържат чрез дарения на богомолците си? Възможно ли е?
Мустафа Алиш Хаджи: Следващото перо, от което се издържа Мюсюлманско вероизповедание е дарението. Трудно ми е да кажа колко са. Трябва да се отбележи, че даренията биват два вида – от една страна, даренията идват при нас от мюсюлманските настоятелства, които ги събират с цел заплащане на заплатите. Има друг вид дарения, които хората събират, които са за издръжка на джамията. За режийните й разходи. Ние даваме заплати на имамите, но не можем да плащаме тези сметки. Джамиите в населените места, където има вакъфски имоти, или имат земя, която е вакъф, също се дават под наем. От тези приходи се издържат джамиите от подобни малки градчета и села. Обаче джамии, които нямат такива вакъфски имоти, а повечето нямат – например в Родопите – те се издържат единствено от дарения на хората.
- Даренията не отиват ли и за лечение на болния хора, за образование?
Мустафа Алиш Хаджи:.Те са отделно. Ние събираме всяка година за образование в Рамазан, обявяваме кампания. Тази година кампанията възлиза някъде над 325 хлд.лв. Тези пари се използват само единствено за образование. Другите дарения отиват за част за заплатите на имамите, да се изучават в държавните училища, в това число са стипендиите на някои социално слаби. Другото дарение е за сираци. Правим кампания – миналата година събрахме около 230 хлд.лв. Тези дарения не могат да се използват за друго нещо. Да вземем от сираците и да дадем на имамите, недопустимо е!
- Нека обобщим. Вие не може да върнете милионите дължими вземания на държавата?
М.А.Х. Няма откъде да ги вземем! Обясних как станаха 7 милиона. Пропуснах да прибавя и сметките ни за сметта. До 2012-2013 г. според Закона молитвените домове бяха облагани с данък смет. Всички джамии в България плащаха този данък. Това беше крайно несправедливо! Например Баня Башъ имаше 600 хлд. задължения към общината за такса смет, сметнете натрупана сума за толкова години! Този въпрос бе уреден със закона за местни данъци и такси. Но задълженията ни останаха, всички храмове вече са освободени. Други храмове – православни, католически, еврейски и така нататък, не бяха облагани с такива данъци. Нямаха такъв проблем.
- Защо само мюсюлманското вероизповедание е било обложено с този данък?Дискриминационно третиране ли е?
Мустафа Алиш Хаджи: Вижте какво, целият закон от 2002 година беше дискриминационен! Само единствено мюсюлманското вероизповедание имаше проблеми с господин Неджим Генджев. И държавата го знаеше това. Но казаха тогава, мюсюлманското вероизповедание да се регистрира в съда, а останалите няма. Това положение се поддържаше изкуствено. Но аз не искам да обвинявам никого защото няма как да стане! Както и да е, когато стигна въпросът до промяна на Закона за вероизповедание, а именно, вероизповеданията да бъдат субсидирани от държавата, ние сме говорили по този въпрос изключително много пред обществото, това решение беше добро. Нали искаха да се спре външното финансиране! Казахме, окей. Спираме българското финансиране, държавата дава обаче достатъчно средства, да се спрат външните дарения. Другите вероизповедания, без изключения, се субсидират и отвън. През 2018 г. се реши да остане външното финансиране. Тогава остава помощите от Дианета, Турция. Но ние сме казали, ако българската държава може да ни финансира достатъчно, ние не искаме пари от Турция! Няма проблем! Или – другият начин е – да ни върне държавата вакъфските имоти! Когато другите вероизповедания водеха дела за въстановяване на отнетите им в друго време техни имоти, стана така, че се оказа Неджим Генджев като законен представител на мюсюлманите! По този начин, не успяхме да ни включат в това законово решение за връщане на собствеността на вероизповеданията! Крайният срок беше 2012 г . и ние го спазихме . Заведохме дела за възстановяването на вакъфските имоти, но…този път някои градове включиха отново господин Генджев. Той казва: аз съм правоприемникът на тези имоти, а не Главното Мюсюлманско вероизповедание! Така че делото е още в съда и чака решение. Да прибавя и действията на определени лица от държавата.
- Говорите за конкретни представители и лидери на конкретни партии, нали!
Мустафа Алиш Хаджи: Точно така. От тези партийни кръгове правиха всичко възможно да вкарат клин между мюсюлманите, че Генджев е легитимния главен мюфтия! След като разбраха, че няма как това да стане, те се опитаха да вкарат Мюсюлманско вероизповедание в затруднено финансово положение, чрез описаните по-горе задължения, само и само да остане то слабо! Да могат да го използват винаги, да го превръщат във виновник за каквото им трябваше! Още на конференцията 2011-та го казах, повторих и на конференцията ни 2016-та. Написах изложение, че Мюсюлманско вероизповедание дължи тези суми по тази и тази причина и дадох написаното на всички делегати! Ако тези мюсюлмани не предприемат нещо, не е по моите възможности като физическо лице да направя каквото и да било! Когато се стигна до отстояване на тези основания, тези хора които искат да ни държат в този батак, осъзнаха, че вкарват и себе си в него! Но дори и когато Мюсюлманско вероизповедание е слабо, то винаги ще се бори. Затова и се обръщам към държавата, добре, вземете вакъфските имоти, те не са на баща ми! Така настройват мюсюлманите негативно към себе си. Не е в тяхна сметка. Този ход също се оказа непечеливш! Отиде са на въпроса тогава за опрощаване на задълженията ни.
- Чия идея беше?
Мустафа Алиш Хаджи: Това е изцяло политически въпрос.Депутатите са го решили. Когато поискаха от нас становище, казахме, добре! Католиците бяха поставили въпроса, че имат задължения, те също попитаха как да ги решат! Аз казах „ние имаме много задължения!“ Не успях да обясня на държавните мъже, че изповеданията са част от това общество, от тази държава. Или българската държава ще се грижи за тях, или някой друг ще започне да прави това! Те казаха „какво да правим“? Казах, „Има Национален съвет по религиозните въпроси, да седнат да го решат“. Но, нямам информация, че са го решавали там. За голямо съжаление, БПЦ не участва в него, в повечето случаи няма техен представител. Този Национален съвет не може да обхване всички вероизповедания.
- През лятото започнахте да подготвяте промените в Закона за вероизповеданията ,така ли?
Мустафа Алиш Хаджи: Да. Ние знаехме, че Неджим Генджев ще почне да пречи. Предупредих ги. Казаха, не, това не е проблем. Вече през края на декември вече законопроекта за вероизповеданиеята бе подготвен. На 2 януари 2019 г. Генджев е депозирал молба в Дирекцията по вероизповеданията, че иска парите, които държавата ще плаща! Генджев няма нито един имам, нито една джамия, нито един мюсюлмански съвет, но иска парите! Второ. Държавата ще отпусне тези пари, които ще отиват за заплата на имамите. Ще отпусне пари, да се погасят задълженията от предишните години. Но…това не са достатъчно пари!
- Излизаа, че това е ексклузивен закон, предназначен само за мюсюлманите! Има редица юридически и физически лица, които също биха искали да им се опростят задълженията!
Мустафа Алиш Хаджи: Много хора смятат така. Бяхме много обвинявани. Казват ни още, че националната ни сигурност е заплашена. Ние обаче казваме: тези имами трябва да бъдат субсидирани от държавата. Подпомагането ни отвън е заплаха, защото ние не знаем какъв ислям ще учат другаде, а не в България! Нито така, нито друг вариант не ни остават.
- Контрапродуктивно е вкарването на религията в националната сигурност. Духовната работа е едно, сигурността – друго. Какво общо има ДАНС с вероизповеданията! Да не припомня абсурдният съдебен процес срещу имамите в Пазарджик! Бяха обвинени едни хора в пропаганда на ислямски фундаментализъм!
Мустафа Алиш Хаджи: Ние сме една общност. Когато има мирно време, Иншаллах да продължи така и тук, и по света, всеки трябва да си гледа работата. Но когато има опасност за държавата, всеки трябва да се включи по някакъв начин с онова, което умее. Аз съм служил две години на държавата, бил съм в казармата. Ще я защитавам! Дори онези, които са учили навън, когато извършват богослужението си тук, те са български граждани! Трябва да бъдат радетели да запазват мира, благоденствието на тази държава! Но…играе се на някаква друга плоскост. Например в Пазарджик имамите не са учили навън, не! Не е проблем в ученето навън, а в това, когато не е учил! Когато е учил ислям от интернет, това е вече проблем!
- Да поговорим за думите в предизборната реч на Чавушоглу. Изслушах преведоха ми я дума по дума. Той обсъжда проблемите на мюсюлманското вероизповедание в България, изразява загриженост. Какво мислите за думите му?
Мустафа Алиш Хаджи: Не съм слушал тази реч. Второ. Когато има държавнически взаимоотношения между България и Турция, аз много моля мюсюлманското вероизповедание да не бъде вкарвано в тези политически теми! Ние сме български граждани. Ние искаме да спазваме законите на страната ни. Европа може да натиска България за някакъв закон за мюсюлманското вероизповедание. Ние какво, да ходим да казваме, защо Европа се меси в това? Аз не мога да държа сметка на Чавушоглу защо е казал нещо! Не е в моите възможности! И още. Когато има проблеми с мюсюлманското вероизповедание, ние не ги крием Ние ги афишираме. Казваме ги пред медиите . Когато има несправедливост, ние казваме! Когато чужди държавници научат нещо по този въпрос и се застъпват за нас, ние не сме искали това.
- Реджеп Ердоган каза, че мюсюлманите навсякъде по света са негова грижа. Не бих спорила с тази теза, макар че не харесвам Ердоган. Защо да не изрази неговият външен министър своята загриженост какво става с правата на мюсюлманите в България! И Ватиканът може да ни запита защо нарушаваме правата на католиците!
Мустафа Алиш Хаджи: Не знам. Когато се касае до политиците в Турция, или в която и да е друга държава, ние можем да имаме отношения с всички. Това за нас е престиж. Но когато те говорят с наши политици, нас ни интересува какво казват българските политици. Турските, арабските, пакистанските политици са извън моите възможности да им влияя! Чавушоглу може да е искал да изрази загриженост за правата на мюсюлманите, но това е политика! Но, не съм го слушал, пак ще повторя. Имам друга работа. Не съм ходил и при нашия външен министър да му кажа, че не съм говорил по никакъв начин с турския й колега. Аз имам своите задължения. Трябва осигуря заплатите на имамите и спокойствието на всички мюсюлмани. Имам и ангажименти към духовната ми работа. Колкото до версиите на медиите за този случай, не мога да им попреча. Те не са вече четвърта власт, а първа! Аз съм за свободата на словото, но не и да изопачават думите на някого. Да говориш неверни неща, това е недопустимо.
- Ще остане ли Дианетът ваш спонсор?
Мустафа Алиш Хаджи:Голяма част от мюсюлманите тук са турци. Ако някой се опитва да лансира друго разбиране за исляма, ние ще се противопоставим. Ние не можем да изпращаме другаде да се учат нашите деца, освен в Турция. Една част живеят и в Турция и в България. На тези хора не може да им кажем да не правят това. Ще настъпи брожение. Колкото до помощта, която Диянетът прави, това е с решение от 1999 г.от правителството на Иван Костов. Точно защото България не може да ни дава онези средства, които са ни нужни, вече говорих за какво.
- Каква трябва да бъде субсидията?
Мустафа Алиш Хаджи: На този етап имаме грубо казано, необходимост от 15 млн.лв.
- Защо онези, които не са религиозни, да плащат за религиозните ритуали на вероизповеданията? Как ще отговорите на атеистите, които не искат от техните данъци да ви издържат?
Мустафа Алиш Хаджи: Те, от тяхната гледна точка са прави. Защо, след като не вярвам в Бога, моите данъци да отиват за изповеданията! Добре, аз бих казал същото: аз не гледам футбола, защо моите данъци да отиват да се правят стадиони! Ако започнем да мислим по този начин…
- Но държавата е секуларизирана…
Мустафа Алиш Хаджи: Това,че е секуларизирана, не означава, че не трябва да има задължения към духовния живот на хората!
Юлиана Методиева
Marginalia