Бившият кореспондент на радио “Свободна Европа“ в Ню Йорк Константин Мишев специално написа този коментар за вестник “МİSYON."

ЕДИН АВСТРАЛИЕЦ В ОСМАНСКАТА АРМИЯ

Ранната пролет на 1877 година, София е едно малко градче в тогавашната Османска империя. В онези тревожни времена, седмици преди началото на Руско-турската война, в бъдещата столица на Княжество България се срещат австралийският лекар Чарлз Райън и американският журналист Джанураиус МакГахан. Д-р Райън, който е на служба в новоучредения османски "Червен полумесец", мюсюлманският вариант на "Червения кръст", е радостен да вечеря с човек, който говори английски. От дълго време не е разговарял на майчиния си език, а все още слабо говори турски. Двамата вечерят в един гръцки хан в София. МакГахан споделя и анализира новините за наближаващия военен конфликт с австралийския доброволец. Американецът вече си е създал име на авторитет по българските въпроси като кореспондент на Ню Йорк Хералд и на лондонския Дейли Нюз. Въпреки, че вече е публикувана неговата книга "Турските зверства в България" за потушаването на Априлското въстание, МакГахан не е персона нон грата в империята и до началото на войната изпраща кореспонденции от България. След навлизането на руските войскии в България, Макгахан, както и почти всички чуждестранни кореспонденти преминават от другата страна на фрона. Според спомените на Чарлз Райън, единствен Дрю Гей, кореспондент на английския "Дейли телеграф", остава с османските военни части.

Съвсем случайно научих за тази среща. Проучвах историята на "Чевения кръст", организация или по-скоро хуманитарно движение, съдадено през 1863 година. Само пет години по-късно (1868 г.) е сложено началото и на османския вариант "Червен полумесец". Сега двете организации са заедно под името "Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец".

Интересно е, че за първи път "Червеният полумесец" е оказвал практическа помощ на ранени войници именно по времето на Руско-турската война от 1877-1878 година. Търсейки повече информация намерих и спомените на австралийския лекар д-р Чарлз Райън. В края на 19-ти век, първо английското издателство "Джон Мъри", а след това и американското издателство "Скрибнър" публикуват книгата му "Под (флага на)"Чевения полумесец" - приключенията на един английски хирург с турската армия в Плевен и Ерзурум, 1877-1878". Рабира се, това заглавие не е съвсем точно, тъй като д-р Райън е австралиец. По-късно, вече през този век, книгата е издадена на турски под името "Един австралиец в Плевен".

Действително една голяма част от книгата на Райън е посветена на трите големи плевенски битки. В една от тях д-р Райън е на косъм от смъртта. Странно, че тези спомени не са издадени или цитирани от български историци. Поне аз не намерих никаква информация за тях. Вярно е, че австралиецът е пристрастен към османската гледна точка от онова време. И често не е ласкателен за българите. Но е недопустимо подобни свидетелства да бъдат напълно пренебрегнати.

Не съм специалист по военна история. Други нека се изкажат за тези спомени като летопис на тогавашните битки. За мен беше удоволствие да се потопя в атмосферата на тогавашната османска провинция. Д-р Райън описва например, че му се е наложило да пристигне пеша в София, като води коня си за юздите, тъй като предната вечер един черкез му откраднал стремето. Или трудностите си по време на вечери с турски офицери, тъй като не е бил свикнал да се храни на софра без столове. Все пак за Коледа заедно с други британски лекари, успели да си организират истинска европейска вечеря.

Преди началото на войната Чарлз Райън посещава Орхание (Ботевград), Враца и Видин. Особено е очарован от живописната Враца. Описва наблюденията си от българските села по пътя. Запознава читателите си с колоритни турски офицери, италиански и френски лекари, полския принц Четвертински, адютант на Осман паша, с когото стават добри приятели, немския художник Виктор Лори. Според автора, този художник, който скицира военните действия, е добре известен за времето си. Той дори е допуснат в двора на Египетския вицекрал (наместник султан) Исмаил Паша да го рисува. За няколко дни по молба на кореспондента на Стандарт Фицджералд, който заминал на кратко пътешествие по Дунава, д-р Райън праща по телекса важни новини на вестника от Видин. В кайдунавския град авторът се сприятелява с арменеца Зара Дилбер, който е ръководел местната търговска камара и е бил близък приятел с Осман паша. Интересно е, че по искане на Осман Паша арменецът организира във Видин голям бал за отпразнуването на примирието със Сърбия. Всъщност идеята за бала са дали съпругите на двама немски лекари във Видин, д-р Буш и д-р Кронберг. Образованият в Париж Осман паша горещо прегърнал тази идея, а според спомените на Райън, опитният Дилбер организирал бляскаво тържество, което по нищо не отстъпвало на баловете в Западна Европа. Балът се е състоял в голяма българска къща.

Парадоксално е, че в края на живота си д-р Райън участва във военни действия и срещу Османската империя. А е носител на два престижни имперски ордена - Меджидие и Османие. Това става по времето на Галиполската операция, позната също като битката при Чанаккале, в средата на Първата световна война. Тогава, Райън вече е полковник от австралийската армия. След войната, при прекартяването на военната му служба, е произведен в генерал-майор.

Константин Мишев